За град с 14 млн. жители събирането на няколкостотин души може да изглежда незначително. Но за гей-общността в Делхи присъствието на първия й парад тази неделя беше направо невероятно. Над 500 участници в похода със знамена в цветовете на дъгата и с плакати Queer Dilliwalla дефилираха под звуците на индийска музика, които от време на време преминаваха в поклащане на тазовете и повдигане на гърдите в стил Боливуд.

Те тръгнаха от улица Баракамба в сърцето на бизнесквартала на града (където като че ли представителите на медиите бяха повече от демонстриращите) и преминаха два километра до Янтар Мантар – астрономическата обсерватория от 18-ти век, която се превърна в център на най-различни протести в столицата на Индия. По целия път те бяха съпровождани от работещи в неправителствени организации и защитници на всякакви каузи, от тълпи туристи и имигранти, както и от шепа любопитни зрители, като всички крещяха „Британското право вън от Индия”. Дефилиращите събудиха за живот известния лозунг от борбата на страната за свобода, но имаха предвид параграф 377 от Индийския наказателен кодекс, който беше въведен от британците, за да криминализират сексуалните действия „срещу законите на природата”. Може би, още по-неочаквано, малко демонстриращи носеха маски, които организаторите бяха осигурили за онези, които не искаха да покажат лицата си – и нямаше протести от религиозни или социално консервативни групи. „Невероятно е,” каза Раджит Монга, специалист по връзки с обществеността, „преди десет години никой не би повярвал, че в Делхи би могъл да се проведе гей-парад.”

Походът в неделя беше знаменателен, особено за града, свикнал със сексуални репресии, който в момента се е вкопчил в новооткритата свобода на избора и на поведението, донесена от икономическата либерализация и подкрепена в голяма степен от сателитната телевизия и от Интернет. Други големи градове като Колката и Бангалоре провеждат гей-паради от няколко години, но това беше първият за Делхи, който се счита за по-консервативен. За разлика от повечето участниците в Делхи, които са с университетско образование, в Колката и в Бангалоре се включват хора от всички класи, както и от селските райони.

За да стане възможен гей-парадът в Делхи бяха нужни години активност и застъпничество, които бяха особено ревностни през последните няколко години. През 2004 беше регистрирано обединението Voices Against 377, което включва 12 неправителствени организации, работещи по проблеми от правата на жените до проблемите със СПИН, и което заведе дело във Върховния съд в Делхи срещу параграф 377. (Последното заседание по делото ще се проведе на 2 юли тази година.)
През 2006 година популярният писател Викрам Сет написа отворено писмо срещу параграф 377, което беше подписано и от носителя на Нобелова награда Амартиа Сен. „Просто усетихме,че времето е подходящо и че Делхи е готов,” казва Гаутам Бан, архитект и гей-активист. „Минахме дълъг път от нелепото отношение, че в Индия няма гейове. Надяваме се с този поход да направим следващата крачка от простото изявление „Хей, ние съществуваме!” към проблемите на уважението и достойнството. Гей-обществото бавно се разгърна в повечето големи градове, включително в Делхи, а основните списания като Time Out вербуват гей-общественици. „Днес дори по-малките градове имат преуспяващи гей общности с пространство за изява,” казва Монга. „Случва се неусетно, но се случва. Отношенията се промениха. Ако не размахваш сексуалността си пред лицата на хората, те нямат нищо против. Понякога има подигравки, но няма организирано анти-гей насилие, както е на Запад.” Но Бан признава, че за в бъдеще ще има по-голяма съпротива, тъй като движението става по-обширно и по-успешно.

Въпреки това в неделя настроението беше еуфорично. „Беше много забавно,” каза Мадър Джордж, антрополог от Сан Франциско. „Липсваха ми моторите, голите хора и музиката, но мисля, че и те ще дойдат тук.” Носеше се топло и възторжено усещане за успех. „Делхи показа и каза какви искаме да бъдем,” каза Бан. „Не става дума само за правата на гейовете, става дума и за правата на жените, за далитите, за справедливостта за всички.” Ентусиазмът обаче не успя да зарази минувачите, много от които гледаха объркани или раздразнени. Пътниците в един автобус, спрял близо до участниците в парада, казаха, че нямат представа за какво са знамената в цветовете на дъгата или какво правят дефилиращите. Дори тримата мъже, които биеха барабани бангра пред шествието – Мону, Махеш и Индер Бат – заявиха, че нямат представа за какво е парадът. „Дойдохме да свирим, за да могат хората да танцуват и да си изкарат добре. Това е всичко, което знаем.” Явно е, че този поход е само началото.

Коментара (0)

Следете за нови коментари с RSS

Име

Email адрес

Уеб сайт

Заглавие

Коментар

малко поле | голямо поле

Моля въведете показаните символи

Добави коментар